To all fallen solders who fought from the opposite shores and trenches during the WWI –
ЕДИН
УБИТ
Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
Димчо
Дебелянов (1887 – 1916)
ONE DEAD
Now
he’s an enemy no more.
The
stormy wave has swept away
Those
of our surviving foes
To
pitch up on the opposite shore.
In
the broken briars there
He
lies pallid and at peace.
Watched
over with measured grief
In
a vault marked deep and clear.
And
across this pale grey earth
Warmed
by June’s caresses
Blood
stained letters flutter
Of
no further worth.
Where’s
he from and who is he
Whose
call led him to us
On
a day of wild success,
To
die without a victory?
Did
you stroke and smooth
In
black misery’s depth
A
wretched mother’s hand
With
words of boundless love
In
a time of savage thunder
Pity’s
funny, pity’s silly
Hasn’t
he given his life
To
take the lives of others?
And
did he in his hostile corps
Really
plan to grant us mercy?
He
picked the cards that he was dealt.
The
Dead man is our foe no more.
Dimcho Debelyanov (1887 – 1916)
Requiescat!
No comments:
Post a Comment