22 April 2015

To all fallen solders who fought from the opposite shores and trenches during the WWI

Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
  Димчо Дебелянов (1887 – 1916)


Now he’s an enemy no more.
The stormy wave has swept away
Those of our surviving foes
To pitch up on the opposite shore.

In the broken briars there
He lies pallid and at peace.
Watched over with measured grief
In a vault marked deep and clear.

And across this pale grey earth
Warmed by June’s caresses
Blood stained letters flutter
Of no further worth.

Where’s he from and who is he
Whose call led him to us
On a day of wild success,
To die without a victory?

Did you stroke and smooth
In black misery’s depth
A wretched mother’s hand
With words of boundless love

In a time of savage thunder
Pity’s funny, pity’s silly
Hasn’t he given his life
To take the lives of others?

And did he in his hostile corps
Really plan to grant us mercy?
He picked the cards that he was dealt.
The Dead man is our foe no more.
Dimcho Debelyanov (1887 – 1916)


© 2015 - sophia terra~ziva.  all rights reserved

No comments:

Post a Comment

Proudly designed by Mlekoshi playground